автор: HANS

Д исагите метнах на рамо,
О бвзет от мерака за път.

Ч е прост съм бил - чудо голямо!
И прости на Запад вървят!
К урдисах накриво калпака,
А в пояса тикнах мускали.
Г оляма аванта ме чака!
О тивам на лов за абдали!...

И с влака щом утре поема

Н а път все някой ще каже: "хапни!"
А леко да има да взема...
З ащото бай Ганьо е гладен, нали?

А ето - за тебе пак, Ганьо, се сещам...
Д али е затуй, че тъй често те срещам?