автор: batteria

Ще ми се да можех
също като онова
луничаво,
с белег на коляното,
и къса светлосиня
рокля,
12-годишно
момиче...

Да кажа,
като бавно,
ясно и високо изговарям
всяка дума,
с вярата,
че е възможно:

"По теля има
толкова
много
черни
лястовици.
Че направо
ти иде -
да
грабнеш една
и да я
боядисаш бяла".

Но не мога,
не само, защото
не съм като нея,
нямам лунички,
даже не съм на 12.
А и липсва ми
толкова
вяра.

А, всъщност,
защото не знам
дали искам
по черната
така позната и удобна
жица
нещо да се белне...