автор: mirei

ветрила
и езикът дълъг
на вечерника -
                             мравояд
пред купчината суетня
разпиляна на прах е всичко
и зрънца
на моля, прескочи съня
във който тя
                      в зелен хамак
подлага на дрямката си крак
а после тръгва - да отвори
забравения кошер на смеха -
жужи ли там
                   и твоята пчела?

все тъй без граници
и на север и на юг
е
пролетта

но ветрила...
отвял е някой
какво
кога