автор: vikito_1960

На котарака Ричи


Добре дошла, оранжева козина,
в моя дом и в мойто сърце.
Обеднявах в досадната проза,
забогатях с теб, мое златно кюлче.

Кротко ти прощавам сценария,
че хитро ядеш от цветята,
и от котешката си канцелария
мяукаш и мъркаш легато.

Научи ме да се примирявам
с човешката си орисия -
животът е пад, после ставане.
Кой да ми пълни тепсията...

До това се свеждат нещата
на великото ни земно училище.
Мъдростта си полагам в краката ти
и те обичам, моя библия свиреща.