автор: Laska

Дъждът е самотник,
винаги
някъде скрит.
Показва се само
щом домъчнее му
много.
Понякога
просто наднича
и през сълзи
безмълвно
закачливо намига.
Но дотежи ли му,
започва да шепти
и шепти,
шепти,
шепти…
Случва се да говори
и сърдито.
Тогава
водопадната му песен
всичко заглушава,
а сред звуците
се чува тихичко
накъсано
„Защо, защо,
защо…”

Обичам да го слушам
и в захлас
често
към него
ръцете си протягам,
но…
трудно се прегръща
дъжд.