автор: vanvani4

Спомням си нощúте в Инстамбýл,
когато двама с тебе там бяхме...
Щастливи, в любовен разгýл
под звездите морно седяхме...

За разкошните нощи в Инстамбýл,
тъгувам тогава, когато съм сам,
че щастливи, в любовен разгýл
бяхме ние двамата там!

В сънят си, за нощите в Инстамбýл,
твоите прекрасни, сини очи,
аз спомням си оня любовен разгýл
и тръпна сякаш до мене си ти!

И пак виждам аз нощта в Инстамбýл!
Като приказен маяк в съня ми блести
оня безумен, любовен разгýл
и огнена любов в сърцето трепти!

Тъгувам за нощите в Инстамбýл,
за твоите, обични, мили очи,
за щастливия, любовен разгýл
и само мечта е, когато до мен не си ти!

Звездите в нощта в Инстамбýл,
над Златния рог все още блестят,
но сладкият, любовен разгýл
химера без тебе е в тоз свят!