автор: artoa13

На този бряг
завинаги е юли.
Към изгрев крачех,
а от залези се връщам.
Съборих вече пясъчните кули.
Дори не плача -
вятъра прегръщам.

Но като птица над вълните все се рея
и търся спомени,
с които да се върна
към изгрева, защото теб копнея,
сълзи отронени
по този бряг посърнал.

Към залези вървя.,
във топли шепи
събирам спомени,
от изгреви нахлули.
За този бряг
очите ти са слепи -
сълзи отронени
завинаги през юли.


http://www.youtube.com/watch?v=5OMFiqNA6Ag&feature=related