Ти си птицата, която кацна близо до мен...
Беше уморена и имаше нужда
да подредиш перата си,
да подредиш мислите си, преди да отлетиш.
Аз протегнах длан
и потеже клъвна жадно от моите чувства,
за миг си помислих, че ще останеш.
Дълго ми разказва всичко,
почти всичко, което си видяла,
а когато те погалих, се сгуши, сякаш се колебаеше...
Опитах се да те притисна силно,
обещавах ти хубави мечти, които си сънувала.
Бях като дивия вятър,
който ти е помагал,
но и ... плашил.
Можех ли да заместя топлината на слънцето?
Можех ли да бъда просторът,
който те мами с хиляди надежди?
Един ден разтворих обятия,
а може би ти реши така и полетя.
Направи няколко кръга,
върна се , за да те целуна
и се загуби.
Болката ми беше нищожна
в сравнение с твоята радост
от новите очаквания.
Лети, скъпа!
Лети, лети, лети...