Омръзна ми да нося дъждобрани
и всяка нова пролет да те гоня,
да се преструвам, че съм те забравила
и гола да кръстосвам себе си със огъня.
А утрото да ме самоизяжда,
да рови в новите ми дрехи,
да вярно е - понякога се раждам,
за да умирам в минали утехи.