автор: angar

- Вече шестдесет и седем
навъртя, Ангар!
Всеки ден, оттук нататък,
е за тебе кяр!

Но каква файда за тебе
още да живееш,
като ти, освен да бачкаш,
друго не умееш!

Нито можеш с поетесите
да се закачаш,
нито можеш с опонентите си
да се драчиш!

Стиховете, дето пишеш,
са “боза” и “плява”!
Който ги чете – се тръшва
или оглупява!

Господ ще е най-добре от
дните ти да вземе,
и да додаде на някой –
примерно на мене!

Тъй един поет нахален
на Ангара каза,
но Ангар, макар и скромен,
твърдо го отряза:

- Я недей да се опитваш
Гòспода да учиш!
Явно много ти се иска,
ала не улучи!

Досега не се оплаквам
от мерак и здраве!
Няма нещо, дето да не
мога да го правя!

В планините ще се скитам,
гъби ще събирам,
във реките ще се къпя
и ще релаксирам.

Може пък и нова обич
пак да ме споходи –
любовта е сляпа, тя не
вижда къде ходи!

А и да не ме огрее –
мога и без нея.
Колкото и дни да имам –
ще си ги живея!