автор: ginganka

Думи създавам,
пия направо
от цицката на съдбата.
Звезди обладават ме,
възлизам към Рая,
Бог ми отваря вратата.

Рими не търся,
те ме намират,
сърцето доволно ликува.
Мислите искрени,
от злоба изчистени,
една след друга нахлуват.

С душа избистрена,
от думи пречистена,
над листа заварва ме мракът.
В тъмните храсти
нетърпеливи Пегаси
да ги оседлая ме чакат.