автор: drama

Аз не зная дали съм ти длъжна
и защо ме рисуваше с устни,
не можах и на края да лъжа,
не можах да забравя вкусът им.

Да създавам от нищото свят,
всяка вечер да бягам във него,
да горя и да тлея , просто ад,
до кръст съм нему обсебена.

Аз не зная дали те обичам
и защо съм създала вселени,
по които кръвта ми се стича,
от които изплетох си вени.

Не очаквам пътеки към теб,
но чертая ги всяка минута,
аз живея във огън и лед
и с вяра, че пак ще си тука.