автор: daik

Ясена попитах аз: “Къде ми е любимата?”
Не отвърна ясена – кимна ми с глава
Питах аз тополата: ”Къде ми е любимата?”
Скри се в миг тополата в есенни листа.
Есента попитах аз: “Къде ми е любимата?”
Есента отвърна ми със проливен дъжд.
И дъжда попитах аз: “Къде ми е любимата?”
Той - дъждът, заплака в прашните стъкла.
Питах аз луната: “Къде ми е любимата?”
А луната в облака отговор прикри.
Облака попитах аз: “Къде ми е любимата?”
Облака стопи се в синьото небе.
Ти приятелю, единствено знаеш за любимата.
Скрила се е, знам това, Моля те кажи!
И приятелят отвърна ми. - Преданият, Честният:
Беше ти любима тя – стана ми жена.
…
А попитах ясена
Питах и тополата,
есента попитах…