автор: angar

Пàдна дъбът сред поляната.
Клоните – цяла гора.

Как би могъл дърварят,
да го насече на дърва?

Той започна от края.

Най-далечният, тънкият клон,
от желязото остро ударен,
потрепèра със жалостен стон.

А другите?
Те само гледаха!
И само тръпнеха в страх,
при всеки удър на брадвата,
която вървеше към тях!

Нямат разум, ни воля дърветата.

Клон след клон –
всички клони се свлякоха.

Но защо и тебе, Българийо,
клон по клон
те отсякоха!