автор: Alexey

Погледите скитат из дъжда
развързани, люспите им капят чернобели

Капките са от олово. Усмихваме се
на сенките отвън,
ала косите ни са мокри
и е хладно

Кафето ли изстива твърде бързо
или таванът пада
натежал от Фунес
чернобели снимки кренолин лица
за никого значещи нищо

...

Макар безкрайни, от животите
не помниш нищо. Само сенки
пробягват във такива дъждове,
ръката плъзва се в отсъстващи черти;
стрелата пред мишената се спира
замаяна -
кръг след кръг
танцуват. Стрелата е обречена апория.

...

Загръщаме се в себе си;
преди гредите да изгният,
ще сме тръгнали.

И жаден ли си - спри се, пий
от първия крайпътен извор; водата е вода
спри се, пий - преди устните ти да зарастнат
да потъне отразеният,
спри се, пий -

Водата е вода
в очите в канавката в дъжда
и прилива, поглъщащ мъртъвците
в реката помежду
вода