Тихо тиха тъга ме
притиска в тъмната стая.
Пак е тихо!
Навън - гадно вали...
Да простя не умея,
да плеглътна - не зная.
Затова тихо плача
със сухи сълзи...
Тихо взирам се в здрача,
угасва небето.
Две звезди в лунен танц
поемат накръст.
Ням въпрос коленичи
ничком във сърцето ми,
свел глава пред олтара му -
като пред кръст.
Нощна сянка пробягва
насън, в полуздрача.
Стон любовен на сова
разбива се в мен.
Сам сама съм.
Птица грозно изграчи,
пророкувайки нямо
пътя ми чер.
Няма днес!
За мен липсва и вчера...!
Утре - е някаква тъмна мечта.
Сам сама съм.
Въпроси напират,
треперя, мечтая за малко -
за теб, за нощта...
С мечтите си спирам.
поглеждам нагоре,
потъват очите ми
в тъмната нощ.
Въздъхвам...
И тихичко търся надежда...
И теб... Да усетиш -
моето тихо:
"Обичам те! Лека нощ".