автор: hekasatae

Понякога светът боли.
Боли, защото с две ръце събирах слънце,
а днес във шепите си виждам пепел.
Навярно е горяло моето небе.
Или очите ми са изгорели -
порязани от светлината.
Даже сляпа,
изпробвах боите си.
Нарисувах теб -
без да искам, те рисувам пак.
И портретът в червено е моята изповед…