автор: izi9a

Някога,някъде в някаква
пролетна цъфнала ръж,
някой си срещнал някоя
и я целунал веднъж.

Никога,никъде,никой
за всичко това не разбрал-
те си отишли щастливи,
даже щурецът мълчал.

Днес в този свят виртуален
срещна случайно ти мен.
Говорим си чрез компютър,
свързва ни бавен модем.

Някъде по своите пътища
бързаме-аз и ти,
срещаме се сънувайки...
Тихо!Душата ми спи...

Някога,някъде в нет-а,
тази виртуална ръж,
щом очите си затворя
ти ме целуни веднъж!