автор: iskraveselinova

Когато съм сред хора, съм сама.
А щом сама съм- всичко в мен прелива.
Приличам на пречупена луна-
самотна сред звездите сърп извивам.

Не ви разбирам, нито вие мен.
На мене виждате ми се бездушни.
Не може благородният елен
приятелски в змията да се гушне.

И своя похотлив и алчен глад
го оправдавате:” Веднъж живея.”
Но аз на този жалък маскарад
със гордост и презрение се смея.

Защото победители сте днес,
нахранили лъстивите кореми,
но аз пък съм богата с чест
и нея никой няма да ми вземе.

И крача аз достойно през света,
след мен отекват чистите ми стъпки.
След вас остава хлъзгава следа,
която предизвиква гнусни тръпки…