автор: dona

да си подарим живот
с прилежащите му скоростни отсечки
слънчеви градини за издишване

да си подарим малко тишина
и осева линия която да прекъснем
може би сме още ларви
и пълзим пълзим във времето преди полета

от хлъзгавите ни следи
повярвай
не се получава никаква пътека
нито път за двама

да си подарим поне усмивка
но да е далеч от изкуството да се усмихваме насила