В памет на Надя Кехлибарева
И плач, и дъга...
Смях като покрив над мокрите улици.
Безкрайно размита мълва -
песен от старите страници.
Сноп маргаритки красиво
под смях и дъга се разпръсва.
И приказка музична,
песенна
нежните листчета ръси.
Човече неземно и босо
раздипля чадъра и пее...
Сред калните, мокрите улици
приказен дух
от старите страници
тлее.