автор: PAWLETA

Случаен разговор в годините ме върна,
когато нямах грижи, а безброи мечти,
но принц живота преобърна
и всичко в миг се разруши.

Захвърлих своята китара
в тавата мрачен и студен
живота бе отправил ми покана
и аз го следвах ден след ден.

Ала сега сърцето ме изпраща
в таван усоен, напрашен
да търся мъничко наслада,
надежда в утрешния ден.

Сред снимки, спомени тетрадки
обляна в бяла светлина
видях я, ала купища загатки
очакваха да ги реша.

Две струни бяха се развили
а другите стърчаха скъсани на две
и гълаби гнездо си бяха свили
трепереха над над мъничко яйце.

Погледах ги, снижих се до земята
измъкнах се през малката врата
отидох и целунах си децата
и принца чакам да се прибере.