автор: hristoodz

Почитаме ли днес героите си –
герои безсмъртни и прославни
или в нерадостите на живота си
сме ги завинаги забравели?

Гордеем ли се със историята
си или сме я веч зачеркнали
и във забрава тежка на земята
дълбоко сме я ний погребали?

Във ежедневието наше сиво,
в борбата тежка за насъщния
забравяме за свято, свидно – мило -
отдали сме се на проклятия.

И хулим злобно всичко родно, скъпо.
И озлобени ний се ръфаме.
Разединени, чужди злъчно – тъпо
се грозно клеветим до втръсване.

Едва ли не за Ботев и за Левски
не бихме компромати спретнали.
Да можехме пред паметника – Невски
отново бихме ги обесели.

За свободата в дните ни комерсиални
живот и радости да погребеш
е глупост. Кухи и наивни, и празни
са думите:» за правда да умреш»

Прости, Апостоле на свободата,
че споменавам името ти с` сръб,
но хора със безскрупули в душата
откраднали са бюста ти за скрап.

Че днеска някой друг хаджи Иванчо,
отрепка долна тънеща във смрад,
безнравствен, хитър – гаден сополанко
безсрамно пак осъжда те на смърт.

Но ти, Апостоле на свободата
ела и покажи ни как се мре
за род, Родина и за истината свята,
как с чест и със достойство се живей.

Ела във тоз вертеп на тъмнината,
народът де линей и гине в глад,
ела и възцари ти светлината
над греховният ни и покварен свят..

Че със Родината ни скъпа, свята
се разпореждат мутри и крадци
и ред, законност, сигурност и правда
не струват днеска пукнати пари...

Завета чист ти носим във сърцата
и знаем ний какво е да умреш
за правда свята и за свободата,
и да възкръснеш в пламък и копнеж...

Че нас Родината ни днеска чака
с дела, с копнежи, вяра и любов
и в сълзи тя очите си изплака
по нас, децата на живота нов...