автор: zkuceva

“... снегът валял и валял
в нощта на робската им душа ...”
Й. Радичков, “Ноев ковчег”

Апостоле,
огън запалих пред прага си.
Търся душата ти в мрака.
Парят снежинки в очите ми –
топи се оня сняг, който валеше тогава ...

Българи бяха, Апостоле,
те топяха снега,
заличаваха твоите стъпки,
търсеха меджидиетата.
Прости им – ослепяха душите им.

Сам до Голготата стигна,
Апостоле,
и не те отмина горчивата чаша ...
Гробът ти е в небето над нас,
а в душите си – храм изградихме.

Не панахида е нужна,
Апостоле,
а да те помним.
Разтопени снежинки в очите
и искрици от огън пред прага ни.