Днес ми е тихо.Ще помълча-
претръпнала,
скрита.
Без да си спомням.Без да нижа
думи във стихове.
Ще поседна изгонила мислите,
близо до себе си-
без сълзи да поплача във тихото.
С пусти очи.
Не останаха за разплитане
ребуси,
нито белег,следа или рана-
само аз,седнала кротко
до себе си,
докрай измълчана останах.
Днес е безстишие и не ми е
до гости.
Не,не бързам за никъде,
просто ден без въпроси,
непрелистен в душа
или стихове-
само празно се рони във мен.
Тихо е.