Говорех с калдъръмите
под кулата на генуезките търговци
и галех с шепота си камъка:
От плът е всяко нещо
погледнало към слънцето,
и съграденото във вечност се превръща.
А раковините надаваха ухо
и думите в моретата потъваха.
/Най-древни полиглоти са вълните/.
По турски седнал
аз загърбих кръстопътите.
Опиянен от аромата на кафето,
потърках с поглед аладиновата лампа
и замечтах, при този бриз да се завърна.