автор: HelplesS

Аз плача!
Тук под палещите ласки на нощта
прегръща ме отново хладна самота.

Тя шепне: "Затвори очи,
ела със мен в приказни страни.
Там никога не ще си ти сама,
не ще пророниш ни сълза,
ще бъдешс нежни ласки обградена,
с амброзия от бойествата упоена,
ще имаш всичко що си пожелаеш,
за нищо вече няма да мечтаеш.
Само тръгни със мен в зори."

"Ах, искам! Как да го направя, моля те, кажи?"

"Щом чуеш ти на слънцето лъчите
да тропат плахо по вратите,
при буйната река върви,
без страх в нейните води се потопи,
остави се да те понесе,
при мен тя ще те доведе,
ти ше ме хванеш за ръка,
ще литнем към прекрасната страна.
На златно езеро ще те оставя на брега,
а там Луната ще те чака с топлина,
ще те дари на свойте синове,
ще станеш дъщеря на лунното поле,
по цял ден ще танцуваш и ще пееш,
от щастие неземно ти ше грееш."

Дочаках слънцето да се събуди,
облякох се, красива бях, и то дори ми се зачуди...
Реката жадно ме погълна,
събудих се във скута на Луната пълна.
Тя ме обви в чудна рокля от звезди,
огърлица от лунни бисери ми подари,
венец от злато сложи в моите коси
и каза: "Дете на светлината погледни,
такава прелест няма на земята,
а ти със сълзи викаш самотата.
Но стига, мъката си забрави,
дай на усмивката си да блести,
чуй музиката как те гали,
как иска страстта ти няжна да разпали,
чуй лунните полета как те викат,
с танца си д аги зарадваш искат.
Иди, със звуците омайни полети,
най-чудните движения с тях ти сподели."

И ето без дори да сетя как
във танц божествен полетях.
О,чудо!В миг с мене заиграха
тримата сина на Луната...
И чувах звездната ми рокля как в тревите шумоли,
а бляскавият Полумесец до мен се прилепи.
Той нежно ме погали, целуна разпилените коси,
и ми прошепна: "В сърцето си ме приеми!"
Жена на Полумесеца аз станах,
с него на небето аз останах,
заспивам вечер в звезден прах,
не съществува тука земен грях,
танцувам цял ден по полята,
обляни на Луната в светлината.

А, на земята броди самотата,
принцеса търси друга за синовете на Луната.