автор: liulina

Един съм тъжен Пиеро,
едно момиче в мъжки дрехи,
оставям, своето перо
и свалям своите доспехи,
от днес не ще напиша ред
и дъх не ще добавя в рима,
това е последният куплет,
сбогом , о поезио любима ...

Ти носеше ми капка топлина,
разцъфваха в ума ми рози,
събуждаше от мрака-светлина,
но вече не съм този ...

Малвина ме остави сам самин,
прободе ме с невярна сабя,
покри ме с ефирен балдахин
и ми прошепна да те изоставя ...

Тогава щяла пак при мен да спре,
и с очи най-сини да ме гледа,
докато в мен от любовта умре
и последната задъхана поема ...