автор: HariMarSui

В колибка до гората живееше старица. Колкото грозна, толкова и лоша беше тя. Беше прибрала при себе си едно момиче, не от добро сърце, а да и работи. Даваше и подслон и храна, и постоянно й се караше.
Беше зима, валеше сняг и засипваше пътечките в гората. Старицата изпрати момичето за вода до изворчето в гората. С тежкото дървено ведро, облечено в оскъдните си дрешки, момичето трепереше от студ, но вървеше. Най-топлото нещо по него беше големия плетен шал. Стигна до изворчето, наля вода и пое по обратния път. Ведрото сега тежеше много повече. Трябваше често да спира, а снегът продължаваше да вали.
Тогава видя птичето. Помисли, че е замръзнало, но когато го повдигна разбра, че има живот в него. Свали шала и го уви . Притисна го до гърдите си с премръзнали пръсти и помъкна ведрото . Беше вече на половината път до колибата когато почувства, че не може и крачка да направи от умора. Приседна под едно дърво, опря се в ствола му и се отпусна.
Снегът валеше, момичето заспиваше и като в сън видя красива млада жена до себе си. Облечена беше с нещо блестящо и светлина струеше край нея. Жената погали момичето и каза: „На доброто с добро се отвръща.” После изчезна.
Момичето се разбуди, взе ведрото и тръгна към колибата. Мислеше си за съня. Колко красив сън беше и се присънил.
На другия ден старицата изпрати момичето на реката, дупка да пробие в леда и риба да улови. Отиде момичето, проби дупка в леда и още на първото хвърляне на въдицата се хвана голяма риба.Толкова голяма беше, че старицата реши, че е достойна за царската трапеза и накара момичето да я занесе в двореца.
Когато в царската кухня отвориха корема на рибата намериха златен пръстен с чуден камък. Занесоха го на царя и той нареди да се доведе този, който е донесъл рибата, за да го награди.
Тръгнаха царските хора да търсят рибаря хванал рибата. Стигнаха и до колибката на старицата.
- Аз я хванах, аз я занесох- викаше тя и отиде в двореца наградата да получи. Но когато влезе старицата, камъкът на пръстена потъмня. Спря да блести. Царят разбра, че старицата го мами и нареди да доведат момичето от колибата. Пръстенът засия веднага, щом то влезе в залата, а когато царят срещна погледа му реши, че тези хубави очи са израз на добро сърце. И когато измито, и хубаво облечено момичето застана срещу него, той му предложи женитба.
В залата изведнъж стана светло. Незнайно как дойде същата онази жена от съня на момичето. Усмихна се и каза същите думи:
- На доброто с добро се отвръща. Живейте в мир и сговор.
Птичето спасено от момичето, им радваше дните с песните си.