автор: Rathi

В сергията на слънцето един копринен шал
извива врат и маха на кварталния художник,
но той не вижда шала, вижда късната жена
да среща изпод нишките му тихия следобед.

И е разпасан, и хлапашки се усмихва на мига,
когато изпод пъстрите мустаци на площада,
докато се замерят с прашки някакви деца,
почти като измислица и тя се появява...

А той закача вятъра, дано да го разсърди,
дано сърдитите въздишки забучат,
да се присегне той и с онзи шал да я обгърне,
отмъкнат под носа на стреснатия продавач.

Тогава слънцето събира някакви мъниста,
дрънкулки и едно самотно захарно петле,
и някъде на някой друг плошад в една сергия.