автор: perlita

Реших да си сложа днес шапката-невидимка,
която сама си подарих от онази приказка.
Ходя си така, между силуетите невидима,
гледам във лица, аз невиждана.
И знаеш ли какво? - взе че ми хареса,
с тази шапка-невидимка толкова е интересно.
Не се налага да се смея, не се налага и да плача,
щом никой ме невижда не мога и да съм наслада.
Не ми е нужно да съм друга,
да се преструвам, да мълча.
Щастлива съм, че подарих си шапката-невидимка.
Приказката свършва вечерта!