автор: na_de

Всички знаем какво високо самочувствие имат американците. Където и да отидете, дори и в най-затънтения щат, всеки фермер ще ви каже: „ Вие, европейците, от нищо не разбирате!”
Този обикновен фермер си няма и представа, че всъщност Европа се дели на Източна и Западна и така може да обиди много този, който е от Западната и част. „Защото, ще каже той, тия, на изток - какви европейци са те!”
По същият начин, обаче и източноевропейците ще кажат за нас, дето сме на Балканите: „Абе, мани ги тия на Балканите, къде ще ни сравнявате с тях!
Те обаче не знаят, че и ние, дето сме на Балканите, също се делим на на умни и прости: албанците, например, са простите, а ние, българите, сме умните.
Но истинското деление, драги читателю, едва сега започва, защото всеки, който живее в София, ще ви каже, че той е много по-горе от вас, „защото съм в столицата, копеле”, а вие там, в Пловдив, сте прованса!
„Густо Филибето! - ще каже пък пловдивчанинът - Защото живея, майна, на пъпа на града, а не в скапана панелка в „Тракия”... „
Тоя, който си мисли, че от това няма по-зле, явно никога не е стъпвал в „Столипиново”. Там живеят циганите.
„Цигани?! – ще скочат те като ужилени. – Ти кого наричаш циганин, ма?!”
„Добре де, отговаряте малко смутено – не цигани, а роми... „
„Не сме нито роми, нито цигани – казва мургавият ти събеседник – ние сме си чисти турци, на турски говорим! Циганите са там долу, край реката...”
Сега вече става ясно, че и циганите в махалата се делят на два вида, по-богатите са в центъра и имат хубави къщи, а бедните най-долу до Марица, обитават коптори и фургони.
И така, уважаеми читателю, вече сме в края на нашето пътешествие! Защото точно там, близо до реката е и моето училище на края на града или, ако щете, на края на света, за което искам да ви разкажа.