автор: carpediembaby

Ти идваш вече като сянка,
докосваш я нежно
с мехлем от сълзи...
Една следа от теб оставена,
ранената следа на любовта...

Целувка за сбогом ли искаш-
виж трепетът, на съня!
Защо да бързаме да се сбогуваме,
или това можем и без сърца?

Зная, ще се върнеш някои ден,
все още тлеят въглените в пепелта...
Неудържима топлина към теб ме води,
не ги изтривай ти от паметта!

Да тръгна аз тогава?
Чакай ме, идвам, не се тревожи,
ще бъда там, до малкото мостче...
на нашето място, знаеш го и ти...

Сълзи с усмевки от радост ще видиш
и все така уязвим за любов и мечти,
единствена, моя...
ще бъда там аз за теб,
бъди и ти...

Не съм забравил за края...,
с теб ще го стигнем,
хубавото предстои...