В очите ти се раждаше поезия,
написана от слънчев дъжд
и аз прочетох между редовете,
че точно ти си моят мъж.
Като в банална някаква история,
като в убийствено клише,
дочух божествен глас отгоре,
по-точно хор от гласове.
Любовно-песенна поема,
магия цветна от звезди.
Дом малък, две деца големи,
вселенски хаос. Аз и Ти
творим поезия за двама.
Това е нашият живот...
Любов ли е или измама
за простосмъртен идиот.
Любов ли е, когато сутрин
правиш най-вкусното кафе
за мен и шестото ми чувство
усеща полъх на море
и вятър духа във платната
на малкия ни платноход.
Любов ли е, дори когато
изглежда като нелюбов?
И ти си уморен и гневен
срещу света и срещу мен
и в час се движим с нула левги,
и ме обичаш не съвсем...
Любов ли е като се смеят
порасналите ни деца
на тъжните ни отживелици...
Любов е всичко.
Всичко.
Да.
Любов е бялата поезия,
написана от слънчев дъжд
в очите ти и между редовете
чета, че ти си моят мъж.