 |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. Р е к л а м а| Стрелката | | автор: nickyqouo | | 317 четения | оценка няма |
показвания 4458
от 125000 заявени |
[ виж текста ] |
|
| "Петъчен портрет на любовта" | Вход | 7 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Петъчен портрет на любовта
от regina (radost.daskal@gmail.com) на 18.02.2010 @ 10:51:48
(Профил | Изпрати бележка) | | значи е време да си купите пижами - препоръчително на зайчета котета и други мили животни |
]
Re: Петъчен портрет на любовта
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 13.02.2010 @ 10:12:17
(Профил | Изпрати бележка) | Хубава поезия, по-скоро за пораснали деца!
Поздрав! |
Re: Петъчен портрет на любовта
от pijama на 14.02.2010 @ 15:33:54
(Профил | Изпрати бележка) http://www.androv.bookriders.net | | Аха. За порастнали, ама за деца. Любимите ми приказки на Андерсен са такива. За порастнали деца. Дано немощните ми думи следват тази пътека поне отчасти, накуцвайки хилаво в добра посока. :) |
]
Re: Петъчен портрет на любовта
от mariq-desislava на 13.02.2010 @ 13:17:59
(Профил | Изпрати бележка) | брех (не мога да се въздържа да не възкликна):)
да й теглим калайчето, предлагам аз, пък да видим дали няма да се разгори (любовта, де) |
]
Re: Петъчен портрет на любовта
от mariq-desislava на 14.02.2010 @ 15:36:53
(Профил | Изпрати бележка) | | Стъкваме огъня всекидневно.:) |
]
Re: Петъчен портрет на любовта
от pijama на 14.02.2010 @ 15:39:48
(Профил | Изпрати бележка) http://www.androv.bookriders.net | | О, в събота менюто беше патица с мед, червено южноафриканско, хубава компания до след полунощ, смях и приказки, приказки и пак червено южноафриканско, докато то свърши... А приказките не свършват. Съвсем друг филм. :) Портрети - едва в неделя следобед. Сега отивам да попивам портрета на атмосферата в една много хубава книжарница. Ще видим, дали ще е графичен, пастелен, акварелен или маслен. Може и само няколко щриха с въглен. Не е ясно още. :) |
]
Re: Петъчен портрет на любовта
от Markoni55 на 13.02.2010 @ 17:51:13
(Профил | Изпрати бележка) | | Определено за петък става...Не ми се иска за други дни да е нещо подбно... Но за петък- от мен да мине! |
]
Re: Петъчен портрет на любовта
от Ufff на 20.02.2010 @ 08:08:42
(Профил | Изпрати бележка) | Съжалявам, че съм изтървала това стихотворение. Добре, че го видях в лентата с коментарите. Много е ч о в е ш к о. Стана ми копнежно по "скрития смисъл" на топлината. Прощавай за изкилиферчения израз, но ми се видя най-точен.
Поздрав ти! |
Re: Петъчен портрет на любовта
от pijama на 21.02.2010 @ 13:52:02
(Профил | Изпрати бележка) http://www.androv.bookriders.net | Здрасти,
Често си мисля за дистанцията при общуването. В нашия модел (Кой е "нашия"? Не ми е лесно да го определя с две думи. Нямам предвид точно "балканския", защото гърците, например, имат леко изменени правила в културните сигнали при общуване спрямо нашите... При тях демонстрацията на висок стил в говореното показва отчетливо образователен ценз. Никой не го крие, ако го има. Напротив, старае се да го покаже по-ясно, защото е положил много усилия, за да го постигне. Съответно, онзи, който не притежава подобна начетеност, образованост, цивилизованост, отдава почит на другия, който ги притежава. При нас тази демонстрация често се смята за неуместна. Склонни сме да "опростим" себе си в представянето си, когато това се налага от аудиторията. И т.н. Примери за разлики много. В любовното поведение също разликите са отчетливи, но стига с примерите... Нека го стесним до "широкоразпространен български"), та... в нашия модел често пъти "приближаването" се използва, за да покажеш близост и харесване. До тук напълно нормално и естествено. Само че... като почнем да се приближаваме ние понякога стъпваме с широките си кални подметки в пространство, което другият е определил като "пространство за ходене без обувки". Понякога го правим неподозирайки. Понякога нарочно. Друг път си казваме - "Ще ни простят, та нали е в името на сближаването..." Тези "културни жестове" така ясно ни отличават от другите нации, както и езиковите ни фразеологизми: "Карай да двърви!", "Пу, пу, да не ти е уроки!" и др. подобни (Както ме питаше някакъв чуждоземец: "Що за хора сте вие? Да си плюете децата за здраве???" :) Та за дистанцията между хората. Общуването. Основната тема, след като горе-долу си разрешил някой по-основни (глад, жажда, относителна стабилност на здравето). И почва общуването... И почват вариантите, трудностите и недоразуменията. Понякога почва и любовта. Докато си пиша, си мисля, че любовта спокойно може да използва нашето неразбиране и другите ни трудности в общуването, за да се промъкне зад тях. Например, аз си мисля, че някой ме обича и понеже ми става по-малко самотно, започвам да си мисля, че и аз го обичам. А след няколко дни се оказва, че съм сгрешил в разбирането на другия. Другият само искал да преподавам уроци на невръстната му дъщеря или да му издам сертификат за завършен езиков курс, без да го е посещавал. Когато аз разбирам всичко това, какво ми се случва? Спирам ли да го обичам? Измама е всичко, измама. Красива и привлекателна. :)
До къде бях стигнал? Аха... Да. До никъде... :)
Затова и съм ги писал тия редове отгоре (стихчето). Защото не съм стигнал до никъде. Пътувам си нанякъде и хич не ми стига до местоназначението. Там, обикновено, ни очаква среща не с нас самите. :)
Ама поздрав ти и на теб, Уфич!
|
]
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 622
ХуЛитери: 6
Всичко: 628
Онлайн сега:
