Неочакван пристан приютява,
поръбената ми от странстване душа,
но с прегръдката си ме изстудява
и от вятърните му вихри се руша.
Сякаш не знача и не съм със смисъл,
сякаш потъвам в нищета,
приглушава прибоят всяка моя мисъл,
а аз желая силно да крещя ...
Свободна съм да тръгна пак на воля,
да се скитам и да нося топлина,
няма тук за нея плахо да се моля
и от толкоз студ, най-много да умра!
музика