автор: alisa

Явно се бъркам. Не е нарочно.
Приказката – нещастна.
Личи й много по многоточията.
Палечка не пораства.

Така е, кралю на всички безмълвия.
Трябваше да съм жива.
Само че нямаше никаква мълния,
докато си отивах.

Че бях на мушка запомних само.
Банални ловни полета.
А аз нали не съм никаква дама
и точно като момчетата

се смях и тъмното предизвиквах:
Хайде де, уцели ме!
Къде ти точно пък аз да свикна,
че някой си имал име

дето го изпреварва. Ех, лоша слава…
Къде ми бяха обноските?!
Но сигурно си го заслужавам.
И вместо в пътя – през просото.

Обаче себе си. Значи зряща.
Кралю, мой приказен атавизъм…
Вие простете, че ме прихваща
някакъв автоцинизъм.

Да беше друго, да беше драма…
Да ревне цялото кралство…
А то единствено мен ме няма.
Егати, кралю, нахалството.