автор: evasion

Не искам да си създам профил във Facebook. Не искам и не искам!
Нападнат напоследък от все по-настойчивите "покани" за приятелство от членове на тази социална мрежа дори се чувствам горд, че им устоявам. Отдавна интернет прати в забвение всякакви опити на обикновения потребител да запази някаква интимност в отношенията си с останалите потребители. Все по-яростно той бива атакуван да разголи душата си, да няма тайни, да се изповяда. Натяква му се, че това е пътят към истинската свобода на духа!
Неволно си спомням епизода от прекрасния български филм "Хитър Петър", в който игуменът на манастира изповядваше главния герой. "Кази сега, цадо! Като пред Господа Бога да си казес!" напевно и назидателно мрънкаше лукавия гъркоман.

Наскоро приятелят ми Миро се похвали, че сред членовете на неговия профил имало известни хора - артисти и политици. И за да бъде още по-убедителен, активира профила, за да видя снимките им.
Наистина - снимките са на познати личности, но каква е гаранцията, че оригиналът, от който са създадени снимките и лицето, което се усмихва от тях са идентични?
Да не изпадам н параноя, обаче!

По-интересно беше друго. Наред с лицата, които трябваше да затвърдят мнението ми за моя приятел като за известна във виртуала личност, видях и други.

- я, това не е ли Венко, гумаджията!
- Той е!

Венко, гумаджията, има малък сервиз за лепене на спукани автомобилни гуми и търговия с нови и втора употреба такива. Не ходя при него от години! Защо ли? Защото се опита да ми пробута криви гуми в началото на зимата, когато сигурността на колата е главна грижа пред водачите. След няколко обиколки на града, за да изпълня служебните си задължения, ми направи впечатление необичайния шум, идващ отпред вдясно. Сигурно още не се е наместила гумата, рекох си. Ще се оправи! Шумът, обаче, не стихна. На следващия ден отново се чуваше виене, особено при завой. Отидох при майстора на автомобила си и го помолих да провери ходовата част. Провери я човекът и ме успокои, всичко е наред. Шумът така и не изчезна. Но аз си платих за диагностиката.
Реших да проверя новопоставените гуми в друг сервиз. Е, вече сте се досетили, че констатацията бе - криви гуми. Платих си и тук!
Върнах се при Венко и му предложих да провери гумите, които ми е монтирал преди два дни, тъй като чувам шум, особено силен в завои. Бре, като ми се разфуча тоя момък!
Как може да се съмнявам? Той бил честен човек! Кой знае на какви бордюри съм ги удрял! Бил ли съм скоро на проверка на предница? Карали сме "бараки", а сме обвинявали честните хора.
Всичко това ми го наговори, без дори и дума да съм споменал, че гумите са криви. Разбрах, че той е знаел за дефекта предварително.

Вярвах, че приятелите на нашите приятели са и наши приятели.

Затова и ползвах услугите на Венко. Той беше приятел на моя приятел, но самият не знаеше, че неговият приятел и аз също сме приятели.

Почувствах се глупаво. Помислих си, дали Венко щеше да постъпи така с мен, ако знаеше, че съм приятел на негов приятел. В края на краищата реших, че това няма никаво значение. За мен Венко бе един нечист човек. Такъв, който използва незнанието и доверчивостта на друг, за да спечели някакви си 90 лв. За тези 90 лв. той продаде достойнството си, а сега и своя приятел.
Нямам особени причини да се откажа от приятелството си с Миро, но у мен несъзнателно остана неприятно чувство.