Ако просто за миг се обърнем,
да си спомним какви сме били.
Като в чудо назад да се върнем -
две, любовно летящи стрели.
Там, където сребро се излива
в топъл дъжд над приспан тротоар,
а ликът му - от делничност сива
се превръща в неонов пожар.
Две кафета. И весели капки
в дъжделиво почукващ рефрен.
Сред случайни чадъри и шапки -
плахи думи... От теб, и от мен.
Стар плакат за концерт на пиано.
И светът, от Шопен онемял.
Мокра длан върху моето рамо.
После вятърът, в танц отшумял.
А от тръпките... Нежните тръпки -
дъх на люляк и тихи листа...
И нозете, забавили стъпки,
под лилавия мрак на нощта...
Няма кой нежността ни да зърне.
Само спрелият дъжд шумоли.
Ако просто за миг се обърнем
да си спомним какви сме били...
(От "Неиздъхнали спомени")