автор: ariel_b

В притворената длан на вечерта
се сгуши непогалено небето.
Зад облака пристъпваше нощта.
Звездите се опитваха да светят.
Една луна минаваше случайно.
Във тъмното приличаше на мида.
Нощта открадна всичките й тайни,
за да не може никой да я види.