Май свърши моята пътека,
каквото е било, било!
Ще ходя по инерция,
полека,
без цел, посока и крило.
Ще стъпвам бавно, с точен избор,
ще спра до всеки стрък живот.
Ще гледам с преклонение
цветята,
без бързане ще ми е гот.
Встрани от хорското битуване
пред Бог ще съм на колене.
От дейността живеене
отцепена,
нов свят и път ще сътворя.