На предела на няколко възгледа,
ненасочена малка стрела,
по-лека дори и от въздуха,
тежи като камък връз твърда земя.
Пожелателно, леко приятно,
неизискващо никакъв вкус,
твойто тяло и мойто разпятие
са заплетени в този ракурс.
Ненаречени тъжни и диви,
полудели, но все пак в хармония,
ние падаме, смешно открили
екстаза във вид на ирония.