автор: entusiast

- Карлсон не живее вече на покрива, ми каза момчето, което наричаха Мъниче. Вчера докато пиехме бира.

- Не вярвам, му казах.

Да бе, ми каза момчето, дори се ожени.

Ай, стига бе! Карлсон! Не може бъде, шокирах се аз.

Искаш, не искаш да вярваш, истината е такава, ми каза момчето.

А покрива? Не живее ли там, вече? Попитах го аз.

За малко живяха на нейната мансарда, такава студентска, ми каза Мъниче.

!?!?! -поклатих с глава и бира отпих.

Не отивало на човек в разцвета на силите си там да живее, му казала тя, рече Мъниче.

И какво? Нима човечето с перката ще спре да лети? Развьлнувах се аз.

А, лети си, но само в почивните дни, каза Мъниче.

Нямах думи затова пак бира отпих.

Сега кифлички прави и учи задочно, иска да става учител, съобщи ми Мъниче

Разделихме се с него, кой откъдето. А Карлсон вчера видях го. На улицата, ухилен, щастлив с торбичка от Билла.

-Как си, го питах.

-Добре съм! Ще ставам баща, каза ми Карлсон. Ела някоя сьбота на Сопот, с парапланеристите да летим, покани ме той.

Ще дойда, разбира се, обещах му.

А после си казахме: Чао! Чао!

И той си тръгна с торбата. А аз си останах невярващ: Карлсон и ти ли!