автор: Vedrin

Образ тъй жадуван... Десислава!
Ангел ли лицето ти твори?
Стъпвам по разпалена жарава.
Багрите замесвам от искри.

Фреска за любим севастократор.
Блян несбъднат. Тиха светлина.
Вечер ми напомняш хладен вятър.
Сутрин - непристъпна планина.

Нямам за душата ти палитра.
Четката извлича само лик.
Храм ли си за моята молитва
и за мрачината ми светлик...

Трепва от душата плаха птица.
Литва през прозорците с крила.
Нарисувал своята кралица -
нека те загърна във мъгла.

Образ тъй жадуван... Невъзможен.
Светла нимфа. Зов неукротен.
Болка. Като хладното на ножа,
някъде забит дълбоко в мен...

(От "Тленен остатък")