автор: Vedrin

Понякога раздухвам пепелта
и вятърът с гласа ми се загръща.
Огнище търся в минали лета -
онази обич, все една и съща...

Тогава пред очите ми дими.
Глава надвесил - гледам от комина.
Залязва ден. Отново сме сами.
А огънят припламва за двамина.

Дали към вечността ще полетим,
тъй както всичко огнено изтлява?
Лютив ли ни припомня синкав дим
или мечти от гаснеща жарава?

Горяхме. И зовът опожари,
каквото бе успял от нас да вземе.
А вътре в нас останаха искри
и въглени от миналото време.

Понякога раздухвам пепелта.
Студено е. Душата ми изстина.
А птици с перушинени палта
от спомени се топлят над комина.

(От "Неиздъхнали спомени")