автор: savana

На държавната софра - няма преяли.
Вързаха попа, но селото не миряса.

Докато въртеше опашка насам, натам не забеляза, че остана без пера.

На гол тумбак - чифте пищови. Докато тати носи, мама меси.

Облякоха голата истина в изтъркани лафове, и никой вече не се обръщаше след нея.

Намери си майстора, но той пък си беше забравил инструментите.

Подбираше си думите, докато напълно онемя.

Умираше от глад, но си подритваше хляба.

Градеше въздушни кули и затваряше в тях земните си мечти.

Белите кахъри почернят дните ни.

Подливаше вода на другите и напразно очакваше да му върви по вода.