автор: tomatroev

От "Разговори с Мавъра"

Понякога отивах у тях, за да покажа, какво съм записал, обикновено, когато не бях много сигурен в нещо. Мавъра рядко имаше забележки, освен ако трябва да добави нещо важно.
Можеше да го прави и когато се събирахме навън, всъщност отивах там по-скоро заради двете му дъщери, Жени и Лаура, отколкото заради тези текстове.
- Писал си „За любовта”, без да питаш жените! – каза Лаура. – Само мъжете ли имат мнение?
- Не, разбира се – казах аз. - Просто компанията ни е мъжка, затова...
- А знаеш ли, че един голям писател е казал: „Една компания не може да бъде мъжка, ако в нея няма поне една жена!”
Е, хубаво ме нареди!
- Струва ми се – отвърнах – че грешката е поправена и в нашата компания вече има две жени! И при това, не само красиви, но и умни...
- Тогава и аз ще ви кажа, господине, че това, дето сте говорили с баща ми не е точно така - любовта и сега Е вселенска сила! Защото като си влюбен, летиш педя над земята... Е, любовта не е ли по-силна от гравитацията?
Бяха много различни.
Жени притежаваше някаква ангелска нежност, с нея се чувствах по-сигурен, докато Лаура излъчваше загадъчност, сякаш, навлязал в екзотична, тъмна гора, неочаквано виждаш водопад.
Жените винаги знаят малко повече от нас.
Може би не педя, но със сигурност вече се реех поне два пръста във въздуха.
- И за какво ще пишете днес, ако не е тайна? – попита ехидно тя.
Те, както ни издигат на небето, така и бързо ни свалят на земята.
- Скучна работа е този път – отвърнах. – За историята...
В това време дойде баща и и аз отворих книгата, която носех със себе си.
- Френсис Фукуяма – казах – е написал „Краят на историята” Вдигна се голям шум около тая книга.
- Фукуяма е прав – каза Мавъра – ние наистина сме в края. Но също така и не е прав. Защото сме и в началото.
- Това някаква шега ли е? – попитах. – Как може едновременно да сме в края и в началото?
- Цялата ни досегашна история – каза Мавъра – е само предистория на човечеството. Истинската човешка история тепърва предстои.
- Но, според Фукуяма, в този свят, където парите са всесилни, повече нищо няма да се промени! За него Америка е върхът!
- Ти сам каза – отвърна Мавъра. – Живеем в света на парите, а не на човека. Вижте сега докъде сме стигнали – до финансовия капитал, който предизвика две световни войни, и до фалиралите нюйркски банки! Парите като едно просто средство за размяна на стоки, са се променили до неузнаваемост. А в същото време животът на хората почти не се е променил. Представи си, просто ей така, за разнообразие, един човешки свят, в който няма пари!
Рекох откровено:
- Някак не мога да си го представя!...
- Защото всичко тепърва предстои! – каза Мавъра. – Затова краят е и начало.
Нашият човешки свят е в самото начало, както навремето, преди хиляди години, и този свят на парите е имал начало... Знаете ли какви са били първите пари? – попита ни той.
- Разбира се – отговори Жени, която следеше внимателно разговора. Тя посочи нежния златен медальон, който висеше на гърдите и: - Били са подобни на това монети! Имало е и сребърни, и медни...
Мавъра се усмихна.
- Дори не можете да си ги представите – рече той - защото са били най-обикновени мидени черупки..
- Това ли сме сега и ние, хората – попитах удивен – несъвършени като мидени черупки?!
- Ти го каза – отвърна пак Мавъра.