автор: biser4e

И такава се помня. Невинна
като първия полет на птиче,
като вятър, люлеещ тревите,
като влюбен сезон на момиче.

И такава се помня, любими,
затрептяла тъга като струна,
като есен, приплакала скрито,
в наболели от истини думи.

И такава ме помнят, безумна,
не открила покой за сърцето,
непознатите хора и друми,
с които делих битието си.

И такава се помня, по – жарка
от горещник. Почти отмаляла,
завладяна до лудост от танца,
завладяла мъжете на лятото.

Все прежалени образи минали.
Не прежалих единствено себе си
И сега се опомням, наистина,
доразлистена вече в ръцете ти.