автор: janita

Когато мразя,мразя всички
и целия ни грешен свят,
да ме дарява със усмивка,
пак мразя всички тях!...
Онези дето са ми взели
надеждата, че някой ден
аз щастието ще намеря
или пък то ще търси мен.
Онез, които ме залъгват
с красиви,ала празни думи
и от живота ми си тръгват
без даже с мен да се сбогуват...
О,Господи - така ги мразя!
Но вярвам аз,че някой ден,
когато няма да ме има
ще ги накажеш вместо мен.
Тогава ще заспя спокойно
във вечния си земен дом,
омразата ще си отиде
от моето сърце със стон!