Искаш ли сега да помълчим?
Между нас да пуснем тишината.
И с очите думи да мълвим,
да говорят вместо нас телата.
Ще ти казват, че в деня без теб,
губи се във сянка светлината.
Ще ти казват, че в нощта без теб,
плаче тихичко дори луната.
Ще ти казват, че когато теб те няма
студ и мраз настъпват в жарко лято.
И че прелестния чар на океана,
се превръща в жалко, запустяло блато...